АСИНХРО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Неедновременен, несинхронен. Противоп. синхронен, едновременен. Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т. е. полето и роторът не са синхронни. Физ. ХI кл, 21. Асинхронно пускане на двигателя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)