АСИРЀЕЦ, мн. -ѝйци, м. 1. Истор. Жител на древната робовладелска държава Асирия в северозападната част на Месопотамия, която е просъществувала от края на третото хилядолетие до края на VII в. преди н. е. Асирийци и вавилонци използували черен туш за веждите и миглите. Отеч., 1977, кн. 11, 44.
2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци. Б. Темков, И, 6.