АСЛА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от аслан; лъвски. Изви кривака, свали го бърже / с ръка юнашка, със сила асланска. Ив. Вазов, БМ II, 97.
— Друга (остар. и диал.) форма: а р с л а̀ н с к и.
