АСТРАГА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Астраганен. От бледата, пепеляворуса жена, загърната в астраганово палто, се излъчваше меко сияние на бисер. Д. Димов, Т, 100.

— Друга (остар.) форма: а с т р а х а̀ н о в.


Източник: Речник на българския език (онлайн)