АСТРОФИЗЍК, мн. -ци, м. Учен, специалист по астрофизика. Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточително, не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия. НТМ, 1968, кн. 5, 13. Тези открития [за радиоизлъчването] обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето. Пр, 1952, кн. 6, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)