АСТРОЦЍТ м. Биол. Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система. Ф, 1990, бр. 2, 4.

— От гр. ἄστρον ‘звезда’ + χντος ‘клетка’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)