АСФА̀ЛТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. Асфалтов. Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ривиерата. Д. Кисьов, Щ, 173. Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди. Св. Минков, Избр. пр, 75. Асфалтен път. Асфалтена писта. Асфалтена изолация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)