АСФОДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е обрасъл, покрит с асфодел. И с погледи в замая упоени / последваха по дирите ѝ те / по белите асфоделни полени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 205.


Източник: Речник на българския език (онлайн)