А̀ТОМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от атом. ● Обр. Тя [групата] e атомче от големия свят. Тази незабележима купчинка от 16 души .. е някаква жива, насъщна клетка, тласкаща свеж пулс и пречистваща кръвообръщението на Голямата човешка група. Бл. Димитрова, Лав., 222.


Източник: Речник на българския език (онлайн)