АТРАКЦИО̀Н м. Спец. 1. Ефектен номер в циркова или забавна програма, който привлича вниманието на публиката; атракция. Наехме се с него [Методи] да изработим световен атракцион: двамата едновременно да сме на въжето, да правим фигурите си и да се разминаваме. Г. Величков, НУ, 104.
2. Съоръжение за развлечение в увеселителен парк. Проектът [за увеселителен парк] ще предлага 23 различни атракциона. ВЖ, 2000, бр. 39, 18.
— От фр. attraction и нем. Attraktion през рус. аттракцион.