АУКЦИО̀Н м. Търг. Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг. На първичния пазар държавни ценни книжа се придобиват чрез аукциони, организирани от Българската народна банка. ДВ, 1993, бр. 72, 9.

— От лат. auctio, -onis ‘наддаване’ през нем. Auktion. — В-к „Знание“, 1875.


Източник: Речник на българския език (онлайн)