АФЀЛИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Астрон. Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. Противоп. перихелий. Земята се намира в афелия си около 4 юли.
— От гр. ἀπό ‘далече от’ + ἤλιος ‘слънце’.
