АФИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от афион. Ходи той, както всяка година, по Прилепско, Тиквешко и Велешко, започнаха преди него да пристигат товари — пълни сандъци с гъст, лепкав афионен катран. Д. Талев, ЖС, 276. Афионни па̀ри.
