АФИОНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. 1. Който употребява афион. Първият комита.. аз бях в Троян, а в такъв случай, секи се интересуваше да види своя душманин; ни един правоверен не би се отказал от да не изпуши своя чибук в негово присъствие .. А в малкият Троян събратията на наша скромност, бяха скъпи по онова време и за най-афионлията ага. З. Стоянов, ЗБВ III, 8.
2. Който е замаян от пушене или дъвчене на афион. Нашите необразовани аги и нашите още по-афионлие мозъци имат много по-силно въображение. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 11, 43.
3. Като същ. афионлѝя, -ѝята, мн. -ѝи, м. Човек, който употребява афион. Както и да е, но нито босфорският дембелин, нито неговите идиоти мислят за това нещо сериозно. Единственият въпрос, който някак си по-живо занимава афионлиете, е въпросът за престолонаследието. Хр. Ботев, Съч. 1929, 268. Сега ходят из улиците като афионлии. Ал. Константинов, БГ, 114.
— От тур. afyonlu.