АФОРЀСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от афоресам като прил. 1. Църк. Който е отлъчен от църквата. Афоресан поп.
2. Прен. Остар. Който е прокълнат, заклеймен. „Мехмед ага, виж, за бога, този афоресан български миллет иска с дървени топове да съсипе великата османска държава.“ К. Странджев, ЖБ, 17. Афоресани хора.