АХЀЕЦ, мн. -èйци, м. Лице от древногръцко племе, което е водило война с Троя; ахеянин. В Лакония живеели ахейци. Те имали своя писменост и създали високоразвита култура. Ист. V кл, 107. При това доряните, като господствующий народ, притеснявали покорените свои ахейци. Г. Йошев, КВИ (превод), 60.
— Друга (остар.) форма: а х а̀ е ц.