АХЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ахеец. Тук е расла Ифигения, клетата царска дъщеря, пожертвувана на боговете за успешното пристигане на ахейските кораби до Илион. К. Константинов, ПЗ, 209. Постепенно мястото на тази цивилизация в егейския свят било заето от ахейските царства. Най-силно сред тях било това в Микена. Ист. VII кл, 2008, 73.
— Друга (остар.) форма: а х а̀ й с к и.