АХРОМАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.

— От гр. ἀ ‘не’ + χρῶμα ‘цвят’ през фр. achromatisme.


Източник: Речник на българския език (онлайн)