АЧМАЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. в съчет.: Ачмалия аба. Аба, на която ръкавите са прорязани на раменете и могат да не се обличат, а да се провисват отзад. А в другите времена той е като делия: зелени шалваре.., зелена ачмалия аба, голям червен фес и пр. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Провисил ръкавете на чохена ачмалия аба, опасал един голям шарен поес .. — като се премени и накити така, па излезе на хорото, всички се захласнат в него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 34.
2. Като същ. ачмалията ж. Ачмалия аба. Като нахлупи малко на едно ухо оня пискюллия фес, провиси ръкавите на ачмалията, навие един голям червен поес .., па излезе на хорото. Т. Влайков, РП I, 10.
— От тур. açmalı.