БАБУШКЀРНИК, мн, -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкера. Бабата цъфтеше. Похапваше у квартирантите, свикна и с кафенце всяка вечер .. Но когато останаха сами, Райна засъска: — Видиш ли какъв бабушкерник! Готви се с орлите да живее. Сп. Йончев, СбСт, 151.
— Друга (диал.) форма: б а б и ш к è л н и к.