БАГАТУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багатур. Двамата посланици пътуваха за Цариград в две кочии, съпровождани от блестяща багатурска охрана. Й. Вълчев, СКН, 279. Багатурско звание.
