БАДЕМЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Простонар. Овощна градина, засадена с бадемови дървета. Есента бе настъпила и след августовската жега, в която всичко побеляваше, керичилерските варовици си възвръщаха ръждивите петна. И бадемлъците на Коюнкьой светеха измити от първите дъждове. Ст. Сивриев, ЗСБ, 207.