БАДЖ, ба̀джът, ба̀джа, мн. баджове, м. Нов. Картичка с име, понякога и със снимка на този, който я носи, прикрепвана към ревера на служители, посетители в някакво ведомство, участници в конференция, конгрес, изложба и др. за улесняване на контакта с тях. С нови карти и специални баджове са снабдени проверяващите [в градския транспорт]. 24 часа, 1998, бр. 312, 3.

— Англ. badge.


Източник: Речник на българския език (онлайн)