БАЗУ̀КА ж. Воен. Ръчен противотанков реактивен гранатомет, въведен на въоръжение след Втората световна война в армията на САЩ и някои страни от НАТО. Стрелям с базука.

— Англ. bazooka.


Източник: Речник на българския език (онлайн)