БАЙДА̀РКА ж. 1. Бързоходна открита лодка от опъната върху дървен скелет обикн. тюленова кожа за един или двама гребци, която се използува на Камчатка и Алеутските острови.

2. Спорт. Състезателна лодка със закрита палуба, която има отвор в средата за един или двама гребци; русалка.

— Рус. байдарка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)