БАКА̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Простонар. Обикн. с отриц. н е. Тача, уважавам, зачитам. А мед? — запита Лило и се помъчи да начумери чело, божем забравила го е, де! Не го бакари за човек, като другите! М. Георгиев, Избр. разк., 82. бакаря се страд.
— От тур. bakmak ‘грижа се, гледам’.