БАКТЀРИЯ ж. Обикн. мн. Едноклетъчни микроорганизми с разнообразна форма, които имат примитивно ядро, размножават се чрез просто деление и притежават множество биохимични, полезни или патогенни свойства. Бактериите се размножават чрез деление. Всяка бактерия се дели наполовина. От една бактерия се получават две. Бтн V и VI кл (превод), 162.Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3. Болестотворни бактерии. Стомашночревни бактерии. Дизентерийни бактерии. Анаеробни бактерии. Гнилостни бактерии.

— От гр. βακτηρία ‘пръчица’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)