БАЛА̀СТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баластра. Ефим се въртеше неспокойно, като припряно почукваше с тоягата баластрената настилка на шосето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 256. Ще се наложи да преминем към 50-60 сантиметрова баластрена основа и дебела асфалтова покривка, ограничена с бордюри. НТМ, 1966, кн. 211-212, 8.