БАЛА̀ТУМ м. Вид плътна настилка, подобна на мушама, за покриване на подове, маси и др. В коридора до кухнята се беше издигнала грамада от хоросан и книги, по издраскания балатум се виеха бели пера. Д. Кисьов, Щ, 255.

— Нем. Balatum.


Източник: Речник на българския език (онлайн)