БАЛЍСТА ж. Истор. Древна бойна метателна машина за хвърляне на големи камъни, копия и други тежести. Още древните елини, в разцвета на своето знание изобретили огромни лъкове и прашки. Лъкът родил катапултата — стрелометката, а прашката — балистата — каменометката. А. Дончев, СВС, 619.
— Лат. ballista.