БАЛСАМО̀САН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от балсамосам като прил. Балсамиран. Само на две места в Библията ся споменува за балсамосани человеци — за Якова и за Йосифа. ИЗ, 1877, 425.
