БАЛСАМО̀СВАМ, -аш, несв.; балсамо̀сам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам. А за да запазят умрялото тяло, каквото да си прибере изпосле душата, египтянете го балсамосвали, т. е. изваждали вътрешността на тялото, па го мазали и пушили с миризливи масла и треви. ВИ, 4-5. Тялото Йоакимово го балсамосаха. И най-после клетникът баща ся убеди да отдаде узаконеното на мрътвия си син. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 77. балсамосвам се, балсамосам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)