БА̀ЛСУДЖУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид сладкиш, приготвен от сгъстена гроздова мъст, нишесте и орехови ядки под форма на суджук; мъстеница. На ръката ми са нанизани четири гевречета, а пред мен, в една жълта книга, се мъдри цял балсуджук, пълен с орехови ядки. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 15. Те [кадъните] се гушеха една в друга, ядяха с каносани пръспш балсуджук и се смееха. Ст. Сивриев, ПВ, 148.
— От тур. bal-sucuğu.