БАЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен човек; баламурник. „Даваме я [валутата] на по-ниска цена, за да изкарат и те нещо. Оттук те вече я продават на балъци.“ Диал., 1990, бр. 28, 7.
2. Остар. Риба.
— Тур. balık ‘риба’.
