БАЛЮ̀СТЪР, -ът, -а, мн. -стри, м. Архит. Декоративно оформена малка подпора или стълб, обикн. с извит силует и кръгло сечение, като част от балюстрада.

— От ит. balaustro през фр. balustre.


Източник: Речник на българския език (онлайн)