БАРАБАРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Събирам заедно, поставям наравно; сравнявам. барабаря се страд.
БАРАБАРЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Равнявам се, сравнявам се, меря се с някого или нещо. Та една е, пуста Рада, у селото! Зер може некоя друга да се барабари с нея. М. Георгиев, Избр. разк., 70.
— Друга форма: бараберя̀.