БА̀РКА ж. Мор. Малък плавателен съд за превоз на товари обикновено по вътрешни водни пътища. Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки. П. Вежинов, ДМ, 10. По цял ден барка подир барка изхвърлят в тая бездна своя товар, за да я пълнят. Плов., 1888, бр. 41, 1.

— Ит. barca ‘лодка’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)