БАРО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ба- рон1; млад барон1. Все още не помръкваше, продължаваше да пленява и властвува Джемовият прословут чар. Въпреки жалката храна, която му предлагаха тия чужди замъци, населени с кучкари, оръженосци и най-много барончета, въпреки усамотението и неизвестността. В. Мутафчиева, СД, 230.