БАРУ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е от или на барут. Стреляше с къси редове по окопчетата на войниците и усещаще отдавна забравената миризма на изгорелите барутни газове в картечната кутия. Ем. Станев, ИК III и IV, 462. Куршумите свиряха над селото, ..; тънка мъглица от барутния дим са образуваше над селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 25. Дълбаеха [войниците] с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове. Г. Райчев, Избр. съч. II, 39.
2. Който е предназначен за съхраняване на барут. Петко поздрави войниците, после поиска да го заведат в барутните погреби, а оттам отиде при крепостните батареи. Ст. Сивриев, ПВ, 104. Барутен склад.
3. Прен. За характер, нрав избухлив. Но Иван Мравов нямаше острия, барутен характер на сержанта Антонов, мека и сантиментална беше душата му. Й. Радичков, ВН, 111. Стига си лял сълзи, Йордане, ами обясни на щаба как изтървахме Кирил- ка улучи да прояви барутния си нрав Тодор Камаринов. Д. Вълев, 3, 158.
◊ Барутен погреб. Книж. Нещо, което може всеки момент да предизвика беда, катастрофа (обикн. бунт, въстание, война и под.).