БАСМЍЦА ж. Умал. от басма; басмичка. Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. Ц. Гинчев, ГК, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)