БА̀СНАДЖИЯ, -ията и (остар.) -ият, мн. -ии, м. Пренебр. Баснописец. — Мартинов, поетът, писателят бе! .. — Баснаджият ли?– извика учудено поп Сребро. Ив. Вазов, Съч. ХII, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)