БАШЛЪКЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. За стълб — който е с башлък (в 4 знач.). Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар, .., с голям трапузан на дъбови башлъклии стълбове. Ц. Гинчев, ГК, 29.
— От тур. başlıklı.
