БАЩИНЍЯ, мн. няма, ж. 1. Разг. Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето ѝ е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Салчо къщица тук някъде близо до фабриката. Б. Болгар, Б, 63-64. И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: „Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!“ Ив. Кирилов, Съч. II, 13. „Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта.“ Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му. М. Марчевски, П, 234. — Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния! К. Калчев, ЖП, 223.
2. Разг. Родна земя, отечество. — Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си. Р. Стоянов, М, 13-14. Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния... И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език. Д. Немиров, Б, 51. По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха. В. Геновска, СГ, 429. Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина. П. Р. Славейков, ПЧ, 35.
3. Истор. През ХIII и ХIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакрепостен селянин.
4. Диал. Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ).