БЕЗЗАБА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Незабавен. Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. / И с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна.“ К. Величков, Ад (превод), 6.
