БЕЗЗВЀЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон. П. П. Славейков, ЕП 1917, 143. Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно. Ив. Хаджимарчев, ОК, 234.
2. През който не греят, не се виждат звезди. Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 113.