БЕЗИДЀЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. 1. Рядко. Който е без политическа идеология. Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози. Ив. Вазов. Съч. ХIII, 50.
2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. Безидейна поезия. Безидейна пиеса. Безидейно произведение.