БЕЗКОРЍСТИЕ, мн, няма, ср. Книж. Отсъствие на корист, на лична облага. Неговото безкористие, неговото видимо нежелание да са ползува от нашите милости показват, че той има благородна душа. Хр. Ботев, КК (превод), 49. Никой го [Каблешков] не надминува по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело. К. Величков, ПССъч. I, 94.