БЕЗКО̀СМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безкосмен. Корфонозов бе по панталон, гол до кръста, и Кондарев остана неприятно изненадан от бялата, безкосместа и женствена гръд на приятеля си. Ем. Станев, ИК I и II, 219.


Източник: Речник на българския език (онлайн)