БЕЗКРА̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е останал без крака или който е без крака; безног. Безръки, безкраки и слепи хора се срещат на всяка крачка из цяла Германия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 329.
