БЕЗМЍЛНО. Остар. Нареч. от безмилен; безмилостно. Всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, .., а да .. отмъстят на тези, що тъй безмилно глобяха бедния народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 52.
